Разгледай всички снимки

Местоположение

Област Видин се намира в северозападната част на Дунавската равнина. Цялата територия се заема от Видинската низина, простираща се между завоя на река Дунав при гр. Видин и планинските хълмове на запад. Областта включва обширни полета, хълмове и малки горички. Облaстта обхваща 3022 кв. км, което е 2.7% от цялата площ на Република България. Област Видин е входно-изходната врата на България към Европа и света. На север е Румъния, а на запад Сърбия и черна гора. Река Дунав, която минава по северната и граница осигурява транспорт до всички Европейски държави по поречието на реката.

Център на областта е гр. Видин, който е разположен на брега на река Дунав.

климат

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и горещо лято. Средногодишната температура е 11.2 градуса, като най-топъл е юли със средна температура 23.1 градуса, а най-студен - януари -1,7. Валежите са сравнително добре разпределени по сезони.

история

Видин има столетна история и представлява смесица от античният римски, средновековен, български, турски, следосвобожденски и нов град. Вепохата на Римското владичество е известен с името Бонония, а през Средновековието като Бдин. През Първата Българска Държава става център на административната област и седалище на самостоятелен епископ. През 90-те години на XIII век областта съществува като самостоятелно феотдално княжество, а през 1371 г. става независимо феодално княжество.

През XIII-VI в. областта се превръща и в център с важно стопанско значение, с много развити занаяти и приложни изкуства. Бдинската крепост е последната крепост, която пада под властта на османските нашественици.

През 1878 г. Видин е освободен от Османско иго.

Интересна смесица от всички тези периоди и градът днес - има сгради от всички епохи на развитие, които създават една неповторима атмосфера.

забележителности

На територията на общината има над 56 паметници на културата. Най-известните от тях са:

Крепостта "Баба Вида" - Крепостта е единственото изцяло запазено отбранително съоръжение в България. Основите й са положени в края на Х в. върху една от кулите на антична Бонония. Завършен вид добива през XIV в., когато е бил владетелски замък на видинския цар Иван Срацимир (1352-1396/97 г.).
Крепостта заема площ от 9,5 декара заедно със защитния ров. Той е с две оградни стени, по които са били разположени 11 отбранителни кули (една от тях е от XVIIв.). Крепостта е била надграждана на няколко пъти, когато градът е бил под управлението на Австрийската и Турската империи и на Българското царство.

Турски конак "Колука" , Джамията и библиотеката на Осман Пазвантаглу, която прилича на мазвзолей. Друга забележителност е "Кръстатата казарма", построена през 1801 г и използвана като конак от еничарите. Там днес се намира етнографска експозиция. Важни са и църквите - "Св. Панталеймон", "Св. Петка" и катедралата "Св. В. М. Димитър", който съществува от около 240 години.

природни забележителности

Пещерата Магура - изходът на пещерата е през Вратач на брега на Рабишкото езеро. То е най - голямото езеро в България. Водите му нямат изход и се пълни от карстови извори. Мястото е много подходящо за практикуване на водни спортове, лов и риболов.
Белоградчишките скали - едно от природните чудеса на България. В самите скали е построена Белоградчишката крепост. Тя е изключително съчетание на природното и човешкото творчество и е невероятно красива и романтична.

Водопадът Петков Церак, Водопадът "Бялата Вода". На територията на общината е и резерватът "чупрене", където се намира единственото в света находище на растенията - български ерантис и тъмно пурпурна метличина, а така също и на балканския ендемит, томасиниев минзухар.