ИМОТИ ПОД НАЕМ
- КВАРТИРИ под наем
- НАЕМИ В СОФИЯ
- Под наем в ЦЕНТЪРА
- Под наем в ЛОЗЕНЕЦ
- Наеми в ЮЖНИ РАЙОНИ
- Наеми в ИЗТОЧНИ РАЙОНИ
- Обзаведени апартаменти
- Апартаменти с гараж
- ДАВА ПОД НАЕМ
- наеми до 300 €
- наеми от 300 до 500 €
- наеми от 500 до 1000 €
- наеми от 1 000 до 2 000 €
- наеми над 2 000 €
- ПОЛЕЗНО
- Обяви от наематели
- Продажби в София
- Седмична селекция наеми
- Селекция имоти продажба
- Управление на имоти
- Полезна информация за Софийските квартали
- BGtop- наеми
НАЕМИ- БЪРЗО ТЪРСЕНЕ
- Едностайни
- Двустайни
- Тристайни
- Четиристайни
- Многостайни
- Мезонети
- Студия
- Офиси
- Къщи
- Етажи
- Парцели
- Промишлени терени
- Магазини
- Кафенета
- Ресторанти
- Складове
- Цехове
- Хотели
НАЕМИ НА ФОКУС
- Апартаменти в престижните квартали на София
- Луксозни апартаменти
- Луксозни къщи
- Къщи в гр. София
- Къщи близо до София
- Офиси в офис-сгради
- Луксозни офиси
ПРЕПОРЪЧВАМЕ ВИ
ОФЕРТИ ПО E-MAIL
ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ
Населено място (по азбучен ред):
ВРАЦА
Вижте къде се намира на картата Имоти в гр. ВрацаМестоположение
Град Враца се намира на 112 км северно от София, на около 40 км югоизточно от Монтана, на 14 км северозападно от Мездра. Градът е разположен в полите на Врачанската планина и заемайки територия по двата бряга на река Лева, е разгърнат в северното подножие на Врачанския Балкан, който е надвесил скалите си над него.
До града се стига с автобус. Редовни линии има до София, Видин. С по-малка честота е автобусния транспорт до Вършец, Берковица и съседните села. От и до Враца тръгват влакове за София, Мездра, Бойчиновци, Монтана, Видин, Пловдив и Лом. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт.
Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти. На територията на общината са изградени 3 броя подстанции. Добре са развити съобщителните връзки.
Икономика
В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали (цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други. Има изградени множество бензиностанции и газостанции и богато изградена мрежа от модерни търговски обекти. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни). Община Враца оказва активно съдействие и подпомагане за развитието на малкия и среден бизнес. Общината разполага със свободни поземлени имоти, предназначени за израждане на производствени предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори. Външните и местни инвеститори могат да разчитат на пълна подкрепа от страна на общинското ръководство, а така също и на институциите в града, функциониращи в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро инфо център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище (на около 20 км. от гр. Враца). Общината е важен зърнодобивен център. Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти.
В град Враца съществуват предпоставки за бъдещо регионално икономическо развитие. Тук живеят достатъчен брой подготвени специалисти с висше и средно образование. Цените на недвижимите имоти са ниски, мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Общината е с ясно определени амбиции за по-нататъшното си развитие в новите условия на предприсъединяване към Европа, като ще следва насоките за търсене и привличане на инвестиции и разкриване на нови работни места.
Природа
Природен парк “Врачански Балкан” е разположен близо до града и предлага прекрасни условия за туризъм. Именно тук се намира най-богатата зона на пещери в страната. Сред тях най-известна е пещерата “Леденика”. В околността са построени над 20 почивни станции. Живописните села Паволче и Згориград предлагат автентична народна архитектура и са идеално място за развитие на селски туризъм.
Култура
Регионален исторически музей
През 1976 година за историческия музей е отделено помещение в южното крило на Двореца на културата на площад Христо Ботев. И през 1980 година музеят отваря врати. Музейната експозиция обхваща 9 зали и 3 къта.
В зала "Праистория" са представени оръдия на труда и предмети от бита, отнася-ши се до епохата на Неолита Експозицията в зала "Античност и Средновековие" също обхваща голям период от време. В раздела посветен на късноантичната и ранновизантийската епохи са показани експона-ти отнасящи се за I-VI век и илюстриращи измененията в бита, материалната и духовната култура на местните тракийски племена, които са настъпили след превземането на Балканския полуостров от римляните Разделът посветен на българското средновековие /от края на VII - до края на XIV век/ е представен основно от археологични материали, демонстриращи богатството на материалната и духовната култура на нашия народ през този период. На развитието на бижутерното дело са посветени три витрини, в които са изложени изделия от злато. В залата "Възраждане и национално-освободителна борба", благодарение на оригинални предмети, илюстрации и фотодокументи се проследяват събитията в които са участвали жителите на Враца. Градът има съществен принос за съхранението на българската културна традиция в периода на османското иго, в развитието на просвещението и национално-освободителното движение. Експозицията "Работническо движение" заема три зали и два къта. В първата зала посе-тителите се запознават с кратката стопанска характеристика на Врачанския край и зараж-дането на работническото движение. Залата "Съвременно строителство". Неговата експозиция е основана на фотоси, документи и веществени материали, и с помощтта на аудио-визуална техника се просле-дява икономическия разцвет на Врачанския край в периода от 1952 година до наши дни.
Етнографско-възрожденски комплекс "Софроний Врачански"
Етнографско-възрожденският комплекс "Софроний Врачански", обхваща територия от 5,5 дка, върху която са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил и две обществени сгради от същия период - сградата на възрожденското училище "Възнесение", къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов и църквата "Св. Възнесение". Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата. Реставрацията и адаптирането им за нуждите на музейното дело са осъществени от творчески колектив с ръководител архитект-проектант Георги Гужгулов от Националния 37 институт за паметници на културата с технически ръководител Йордан Вълчев. Изграждането на комплекса се осъществява етапно. През 1976 г. е открита за посетители-те къщата-музей "Димитраки Хаджитошев". След завършването на реставраторската ра-бота в средата на 80-те години са подготвени за разкриване на експозиции сградата на възрожденското училище "Възнесение", къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найдеов (предоставена за творческа база на писателите) , църквата "Св. Възнесение" , както и дворните места. Специално са построени помещения и навес за показване на тра-диционни транспортни средства и селскосопански инвентар. Официалното откриване на комплекса става на 25 май 1987година. Експозициите на ЕВК "Софроний Врачански" показват най-характерното от традиционната народна култура на врачанското население, нейните регионални отлики и единст-вото й с общобългарската народна култура. Изградени на принципа на историческата последователност при показването на етнографските процеси и явления, в хронологичен ред те обхващат времето от средата на XIX и първите десетилетия на XX век, когато традиционната народна култура все още битува активно в своя "чист" вид, а градската култура и европейското влияние не оказват решаващото си въздействие и не са активизирани процесите, довели до нейното отмиране. При онези от тях обаче, които се отличават с особена жизненост и продължават да битуват и в сегашния празничен живот или в трудовото ежедневие на врачанското население, хронологичните граници на проследяваните явления се приближават и до нашето съвремие.
Христо Ботев
Христо Ботев - гениален български поет и революционер, роден на 6 януари 1848 година в град Калофер. На 1 юни 1876 година, привечер, геройски загива във Врачанския балкан, като воевода на двеста четници. Върху гранита на лобното му място е изсечено: "Изпълни се пророчеството твое - жив си ти!"
Кулата на Мешчиите
Намира се на малко площадно уширение северозападно от главния градски площад във Враца. Значителният й компактен обем с едри форми представлява една от забележителностите на града. По заемана площ тя е три пъти по-голяма от Куртпашовата кула, двойно по-висока и с подчертан отбранителен характер.
Формата й е правилна каменна призма с височина 13 м. В края на 19-ти век кулата е била преустроена като градски часовник. Приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Смята се, че кулата датира от 16-ти век.
Легенда за Враца
Легендата разказва - живял във Вратица Радан Войвода. Когато турците се насочили към града, той организирал отбраната му. Опрени на естествено непристъпната крепост, българите дълго време отбивали турските нападения, но най-после оределите защитници трябвало да отстъпят пред численото надмощие на завоевателите. Градът паднал. В своето озлобление османските орди го сринали из основи. Това било през 1396 година. Преданието разказва по-нататък, че Радан Войвода убил дъщеря си Велка, за да не попадне жива в ръцете на поробителите. Победителите -- турци, водени от Шериф ага, озлобени от дългата съпротива на местните българи, опустошили всички селища в планината, изгорили Вратица и заставили жителите й да се заселят в полето, северно от прохода, където река Лева напуска планината. От онова време съществуват много запазени развалини.
“Името Вратица е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Тук е била средновековната крепост Вратица, а по-надолу от нея и самият град. В по-ново време местността се нарича “Вратцата”, която има по-съвременен езиков изговор”.
Герб и девиз на Враца
Гербът на Враца е създаден през 1967 год. Негов автор е художника Любен Орозов, който печели национален конкурс. Графичното изображение на герба символизира специфичния орографски индивид, от който носи името си града - природният феномен - прохода Вратцата.Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят на прохода.
Възходящата и дадена в перспектива линия на пътя символизира подема на града все нагоре и напред.Гербът е увенчан със зидова корона, означаваща, че градът е бил крепост от най-древни времена (Останки от крепостни стени и до днес се намират встрани от пътя на прохода).
Цялото изображение е върху старобългарски (варяшки) щит, леко стилизиран, за да се запази стиловото единство.Девизът “Град като Балкана - древен и млад” отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще на развиващ се устремно град.